Вчера националният отбор на България завоюва много важна победа, по пътя към световните финали в ЮАР догодина, с 2:0 над коравия тим на Кипър. Победата беше съпътствана с доста емоции, породени от това че при 1:0 за нас гостите от острова на Афродита ни натиснаха здраво, а съдията свиреше повече от неадекватно. Въпреки натиска на Кипър и инфарктните моменти пред нашата врата, пазена от Димитър Иванков, ние успяхме да решим всичко с гол в края на резервата Димитър Макриев. Гол, който успокои всички 20 000 души по трибуните на Васил Левски. Важността на победата става още по-голяма предвид факта, че от нашия тим отсъстваха много ключови играчи като Мартин Петров, Димитър Бербатов, Георги Петков и Александър Тунчев. Валери Божинов пък беше до последно под въпрос за мача и в крайна сметка остана на резервната скамейка без да вземе участие. В предишната си публикация, споменах за странния избор на Станимир Стоилов относно състава, включващ доста нови имена, играчи участвали и преди в отбора и оставили доста неубедителни изяви. Но в този състав имаше един човек, върху който падна цялата отговорност да предводи националите ни в тези два мача срещу Ирландия и Кипър. Това е Стилиян Петров, който трябваше и да е капитан в тези два мача. Стенли, който винаги е бил оплюван, критикуван, а в същото време обичан. Издразни доста феновете с постъпките си по време на квалификациите за ЕВРО 2008, когато първо се отказа от националния отбор, докато Стоичков е начело, а после се върна.

Ако има човек който трябва да бъде обявен за герой и в двата мача, то това определено е Стенли. Капитанът ни показа изключителна борбеност, желание и дух. Движеше играта, бореше се за всяка една топка, надъхваше останалите играчи. Човекът, на който се разчиташе най-много, пое отговорността и оправда доверието. В мача с Кипър в онези инфарктни последни минути Стилиян Петров отигра много важни топки и най-важното огранизираше по-опасните контраатаки. При една от тях се стигна и до втория гол на Макриев, който довърши гостите. При това как се стигна до това попадение – Стилиян отне нова топка в центъра на терена, хладнокръвно мина футболист на Кипър и с елегантен пас намери Велизар Димитров. Играчът на Металург Донецк пък намери искащия топката Макриев и за нападателя на Ашдод остана най-лесното да вкара топката, с което да подпечата победата на нашите. Първа победа в квалификациите и край на една черна серия без победа. След края на мача единственият играч, чието име се скандираше беше това на Стилиян Петров. Той сякаш изигра мачовете на своя живот и доказа, че може да е един голям капитан…

България – Кипър 2:0

1:0 Ивелин Попов 8 мин.

2:0 Димитър Макриев 90+4 мин.

ст. Васил Левски 20 000 зрители

Източник на снимките: gong.bg

Група във Facebook

Официален сайт на Дрийм Тийм

В последно време доста хора ме караха да обновя блога,  обаче все намирах причина. Главно, че нямах желание и не можех да си събера мислите, така че да ги формулирам в някоя смислена статия. Та мина време, приятелите ме подканяха и дойде момента, в който отново да пиша. Този път ще споделя някои мои мисли свързани с доста актуално събитие, а именно мача на националите ни по футбол срещу Ирландия.

Да си кажа честно бях се отчаял тотално за този мач при липсата на толкова много титуляри – Мартин Петров, Александър Тунчев, Бербатов, а впоследствие и най-добрият ни вратар Георги Петков се контузи и на вратата трябваше да застане нетолкова долюбвания от мене Димитър Иванков. Дори и плъзна слух, че и друг наш ключов играч Стилян Петров, също се е контузил и пропуска мача, но за щастие информациите не се оказаха верни. Та с осакатен състав ние трябваше да се противопоставим на коравите ирландци.

Станимир Стоилов е доста уважаван от мене човек, главно след успехите които постигна с Левски, та при неговото назначаване имах известна доза оптимизъм, че може и да вземем нещо повече от тези квалификации, но липсата на толкова важни играчи върна моя песимизъм. Негативната настройка се усили още повече при обявяването на групата от играчи за мачовете с Ейре и Кипър от страна на Стоилов. Бяха включени имена като Игор Томашич, който бе заявил че няма повече да играе за България, завърналия се Илиян Стоянов, доста неубедителния в Апоел Тел-Авив този сезон Димитър Телкийски и върналия се Радостин Кишишев, чиито последен мач с фланелката на България беше доста неуспешен и ни коства класирането на Евро 2008. Та с този състав трябваше да се противопоставим на ирландците и за мое най-голямо учудване ние успяхме, а дори на моменти ги надиграхме. Въпреки ранният гол, който получихме продължихме със стабилната игра, но отново стария проблем със завършващия удар в атаката се появи и влезе в сила една максима, доста често срещана при българите, че ако не си я свършим работата сами, някой друг вместо нас ще я свърши. И точно така стана – ирландците си зашиха автогол. С това успяхме да вземем равенството, макар и с автогол, но поне беше заслужено. Въпреки добрата игра, оставам максималист и съм на мнение, че ни беше нужна победата в тоя мач, не зависимо в какъв състав. Просто манталитета ни си каза отново думата. Тоест в случая искахме да вземем най-малкото, което да ни задоволи, вместо да търсим нещо повече. Факт, който винаги е съпътствал такива събития.

И това не е първият път в тези квалификации, в който съм искал победата на всяка цена, но не сме я взимали. Например мачът ни с Италия на ст. „Васил Левски“ беше идеалният момент за нас да ударим световните шампиони, но не се възползахме, а имахме толкова много предимства – пълен стадион, оптимален състав с всички налични титуляри, а от тима на „скуадра адзура“ пък отсъстваха куп ключови играчи и звезди. И въпреки всичките тези плюсове, ние отново не се възползахме завоювайки точка срещу световния шампион, в удобен момент, в който да ги ударим.

Шансовете ни за Световното са още живи. Ирландия са с мач повече от нас, а имаме и директен мач в София. Оттук насетне започват едни дълги сметки, кой да бие еди кой си, този трябва да бия тоя, за да може ние да дръпнеме и т.н. За тези обстоятелства сами сме си виновни, тъй като ние сме тези които изостават в случая и засега нямаме нито една победа в квалификациите, а трябваше да имаме поне две. В сряда срещу Кипър се надявам най-накрая да завоюваме тази така чакана победа и да започне възхода на нашия национален тим. Възход, който чакаме от вече близо 15 години…

Таратор е студена супа, характерна за българската кухня.

Тараторът се прави от кисело мляко, вода, ситно нарязана или настъргана краставица, олио или зехтин, сол, копър и счукан, пресован или нарязан на ситно чесън. Към тях по желание могат да се добавят счукани орехови ядки и оцет, ако млякото не е достатъчно кисело.

Прави се и вариант на таратора без кисело мляко — само с оцет и вода, както и т.нар. сух таратор, който се прави без вода, само с кисело мляко (най-често добре изцедено, за да се сгъсти). Подобна е рецептата на зимната салата Снежанка, която се прави с изцедено кисело мляко и кисели или пресни краставички.

Приготвянето се състои в смесване на продуктите и разбъркване.

Тараторът се поднася студен, от хладилник, най-често като предястие. Често обаче той се консумира като гарнитура или салата, заедно с основното ястие. Някои хора го използват като „разредител“ към мастика или ракия и изискват да се сервира в чаша.

Сухият таратор се сервира като салата или гарнитура.

Тълкуване на думата таратор в български

Таратор е дума, посочена в Речника на българския език от Найден Геров (част пета, стр. 324) като заемка от турски и обяснена като „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“, където сочиво е народна дума за супа, пак там, стр. 222, а тлъченица (според съвременния български правопис тълченица от глагола тълча – „счуквам, скълцвам“) е синоним на таратор (пак там, стр. 339). В Български тълковен речник от Любомир Андрейчин и др.(С., 1963, стр. 901) думата таратор е обяснена по следния начин: Вид студена супа от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др.

Произход на думата таратор

Произходът на думата таратор според споменатия Български тълковен речник е персийско-турски. Информация за произхода на думата таратор може да се открие, например, и в Речник на чуждите думи в българския език от Александър Милев и др. (С. 1978, стр. 726), където е дадено следното обяснение: тур. tarator от персийски. Студено ядене от разредено кисело мляко, краставица или салата, чесън, олио, орехи и др. В друг Речник на чуждите думи в българския език (от Мария Филипова-Байрова и др., С. 1993, стр. 840), се открива подобно обяснение: тур. tarator от персийски. Вид студена супа, приготвена от разредено с вода кисело мляко, ситно нарязана краставица, чесън, орехи и олио.

По-широк смисъл на думата таратор

В български думата таратор може да се използва не само за назоваване на студена супа от кисело мляко с краставици, а изобщо на студена супа от кисело мляко с различни видове зеленчуци. В книгата Слънчева храна за нашата трапеза от д-р. Т. Тодоров и др. (С., 1973, стр. 122-123) се дават рецепти за 7 вида таратор: с краставици, тиквички, целина, маруля или салата, магданоз и копър, моркови и зряла тиква.

Източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80

2. Да отида в Ирландия или в Чехия (от години мечтая да посетя някоя от двете страни).

3. Да отида до Варна за някой мач на волейболните национали (през 2008 г. го направих и определено ще го направя пак).

4. Да стъпя евентуално на друг континент (това вече е по-скоро към мечтите, отколкото към целите, но защо не? примерно едно пътешествие до Истанбул не бих отказал).

5. Да взема сертификат за френски език (това е малко трудно, но не невъзможно, вече съм достигнал едно добро ниво с малко повече труд и упорство ще успея ).

За 2008 г. си бях поставил за цел предимно да спря някои вредни навици, уви не успях. За 2009 г. се надявам да успея.

Непобедимата комбинация в Ливърпул.