Един голям капитан…

Вчера националният отбор на България завоюва много важна победа, по пътя към световните финали в ЮАР догодина, с 2:0 над коравия тим на Кипър. Победата беше съпътствана с доста емоции, породени от това че при 1:0 за нас гостите от острова на Афродита ни натиснаха здраво, а съдията свиреше повече от неадекватно. Въпреки натиска на Кипър и инфарктните моменти пред нашата врата, пазена от Димитър Иванков, ние успяхме да решим всичко с гол в края на резервата Димитър Макриев. Гол, който успокои всички 20 000 души по трибуните на Васил Левски. Важността на победата става още по-голяма предвид факта, че от нашия тим отсъстваха много ключови играчи като Мартин Петров, Димитър Бербатов, Георги Петков и Александър Тунчев. Валери Божинов пък беше до последно под въпрос за мача и в крайна сметка остана на резервната скамейка без да вземе участие. В предишната си публикация, споменах за странния избор на Станимир Стоилов относно състава, включващ доста нови имена, играчи участвали и преди в отбора и оставили доста неубедителни изяви. Но в този състав имаше един човек, върху който падна цялата отговорност да предводи националите ни в тези два мача срещу Ирландия и Кипър. Това е Стилиян Петров, който трябваше и да е капитан в тези два мача. Стенли, който винаги е бил оплюван, критикуван, а в същото време обичан. Издразни доста феновете с постъпките си по време на квалификациите за ЕВРО 2008, когато първо се отказа от националния отбор, докато Стоичков е начело, а после се върна.

Ако има човек който трябва да бъде обявен за герой и в двата мача, то това определено е Стенли. Капитанът ни показа изключителна борбеност, желание и дух. Движеше играта, бореше се за всяка една топка, надъхваше останалите играчи. Човекът, на който се разчиташе най-много, пое отговорността и оправда доверието. В мача с Кипър в онези инфарктни последни минути Стилиян Петров отигра много важни топки и най-важното огранизираше по-опасните контраатаки. При една от тях се стигна и до втория гол на Макриев, който довърши гостите. При това как се стигна до това попадение – Стилиян отне нова топка в центъра на терена, хладнокръвно мина футболист на Кипър и с елегантен пас намери Велизар Димитров. Играчът на Металург Донецк пък намери искащия топката Макриев и за нападателя на Ашдод остана най-лесното да вкара топката, с което да подпечата победата на нашите. Първа победа в квалификациите и край на една черна серия без победа. След края на мача единственият играч, чието име се скандираше беше това на Стилиян Петров. Той сякаш изигра мачовете на своя живот и доказа, че може да е един голям капитан…

България – Кипър 2:0

1:0 Ивелин Попов 8 мин.

2:0 Димитър Макриев 90+4 мин.

ст. Васил Левски 20 000 зрители

Източник на снимките: gong.bg

Група във Facebook

Добър уикенд

Последният уикенд беше един от най-добрите ми напоследък. Естевтено беше пълно с хубави моменти, като например успях да мина цели два изпита към Националната Школа по Мениджмънт, която работи съвместно с УНСС. Единият изпит беше по Гражданско и Търговско Право, а другият по Малък Бизнес и Предприемачество. Вечерта след изпитите пък беше мачът Ирландия – България, в който както знаете излязохме с доста осакатен състав и изиграхме мача доста прилично и на моменти надиграхме домакините, от което останах доволен. Вече писах по темата, можете да разгледате в секция “Размисли и страсти” или във “Футбол” . След тези хубави мигове дойде и неделя, ден в който трябваше да помогна на отбора на Дрийм Тийм, в който се състезават много мои приятели. Проблемът на отбора, беше че недостигаха играчи и момчетата се обърнаха към мен и аз се съгласих да играя за тях. Мачът беше изпълнен с доста обрати и за съжаление с доста изнервени ситуации, породени от остри влизания от страна на играчи на двата тима. Ситуацията се усложняваше допълнително заради подгизналия терен на Спортна София в Зона Б-5. Все пак успяхме да бием с 10:5, като това се оказа и втора поредна победа за отбора. В предишния кръг отново се наложи да играя и тогава също бихме но с 10:6 и с доста по-впечатляващ обрат – от 2:6 до 10:6. След втората поред победа в шампионата това беше краят на един добър уикенд изпълнен с доста емоции.

Официален сайт на Дрийм Тийм

Искрици надежда…

В последно време доста хора ме караха да обновя блога,  обаче все намирах причина. Главно, че нямах желание и не можех да си събера мислите, така че да ги формулирам в някоя смислена статия. Та мина време, приятелите ме подканяха и дойде момента, в който отново да пиша. Този път ще споделя някои мои мисли свързани с доста актуално събитие, а именно мача на националите ни по футбол срещу Ирландия.

Да си кажа честно бях се отчаял тотално за този мач при липсата на толкова много титуляри – Мартин Петров, Александър Тунчев, Бербатов, а впоследствие и най-добрият ни вратар Георги Петков се контузи и на вратата трябваше да застане нетолкова долюбвания от мене Димитър Иванков. Дори и плъзна слух, че и друг наш ключов играч Стилян Петров, също се е контузил и пропуска мача, но за щастие информациите не се оказаха верни. Та с осакатен състав ние трябваше да се противопоставим на коравите ирландци.

Станимир Стоилов е доста уважаван от мене човек, главно след успехите които постигна с Левски, та при неговото назначаване имах известна доза оптимизъм, че може и да вземем нещо повече от тези квалификации, но липсата на толкова важни играчи върна моя песимизъм. Негативната настройка се усили още повече при обявяването на групата от играчи за мачовете с Ейре и Кипър от страна на Стоилов. Бяха включени имена като Игор Томашич, който бе заявил че няма повече да играе за България, завърналия се Илиян Стоянов, доста неубедителния в Апоел Тел-Авив този сезон Димитър Телкийски и върналия се Радостин Кишишев, чиито последен мач с фланелката на България беше доста неуспешен и ни коства класирането на Евро 2008. Та с този състав трябваше да се противопоставим на ирландците и за мое най-голямо учудване ние успяхме, а дори на моменти ги надиграхме. Въпреки ранният гол, който получихме продължихме със стабилната игра, но отново стария проблем със завършващия удар в атаката се появи и влезе в сила една максима, доста често срещана при българите, че ако не си я свършим работата сами, някой друг вместо нас ще я свърши. И точно така стана – ирландците си зашиха автогол. С това успяхме да вземем равенството, макар и с автогол, но поне беше заслужено. Въпреки добрата игра, оставам максималист и съм на мнение, че ни беше нужна победата в тоя мач, не зависимо в какъв състав. Просто манталитета ни си каза отново думата. Тоест в случая искахме да вземем най-малкото, което да ни задоволи, вместо да търсим нещо повече. Факт, който винаги е съпътствал такива събития.

И това не е първият път в тези квалификации, в който съм искал победата на всяка цена, но не сме я взимали. Например мачът ни с Италия на ст. “Васил Левски” беше идеалният момент за нас да ударим световните шампиони, но не се възползахме, а имахме толкова много предимства – пълен стадион, оптимален състав с всички налични титуляри, а от тима на “скуадра адзура” пък отсъстваха куп ключови играчи и звезди. И въпреки всичките тези плюсове, ние отново не се възползахме завоювайки точка срещу световния шампион, в удобен момент, в който да ги ударим.

Шансовете ни за Световното са още живи. Ирландия са с мач повече от нас, а имаме и директен мач в София. Оттук насетне започват едни дълги сметки, кой да бие еди кой си, този трябва да бия тоя, за да може ние да дръпнеме и т.н. За тези обстоятелства сами сме си виновни, тъй като ние сме тези които изостават в случая и засега нямаме нито една победа в квалификациите, а трябваше да имаме поне две. В сряда срещу Кипър се надявам най-накрая да завоюваме тази така чакана победа и да започне възхода на нашия национален тим. Възход, който чакаме от вече близо 15 години…

Цели за 2009 г.

1. През 2009 г. ще целя да си намеря най-накрая работа (на няколко места вече ми отказаха, но този път съм решен)!

2. Да отида в Ирландия или в Чехия (от години мечтая да посетя някоя от двете страни).

3. Да отида до Варна за някой мач на волейболните национали (през 2008 г. го направих и определено ще го направя пак).

4. Да стъпя евентуално на друг континент (това вече е по-скоро към мечтите, отколкото към целите, но защо не? примерно едно пътешествие до Истанбул не бих отказал).

5. Да взема сертификат за френски език (това е малко трудно, но не невъзможно, вече съм достигнал едно добро ниво с малко повече труд и упорство ще успея ).

За 2008 г. си бях поставил за цел предимно да спря някои вредни навици, уви не успях. За 2009 г. се надявам да успея.

Надежда?

Преди 3 дни се завърнах от Гърция. Бях там на едноседмична почивка в един, според гръцките стандарти, нискокласен курорт. За един българин такъв курорт в Гърция ше му се стори рай. И наистина е така! В тази страна хората знаят как да правят бизнес и как да привличат много туристи всяка година. Самата Гърция е член на Европейският Съюз от 1981г. и за мен тази страна е невероятна по всяко едно съотношение. Не ми беше за първи път там преди няколко дни, бил съм и преди и съм оставал със същото впечатление – тази страна заслужава. Единствената й прилика с България е може би същия балкански манталитет у хората. На връщане вече в България, пътувайки баща ми вечно псуваше това че се връща в така наречената от него “дупка” на име България. Ругаеше затова че пътищата не са хубави, че управлението е калпаво и че народа е глупав. Веднага се замислих, дали някой ден и ние ще сме като гърците? С така добра инфраструктура, с хубави пътища, с добър туризъм и добри възможности за бизнес? Някои хора като баща ми са изгубили вече всякаква надежда, че нещата ще се оправят. Но не и аз. Аз имам надежда и вяра, че нещата в тази иначе прекрасна страна ще се оправят. Дали след 5 или след 10 години, няма значение. На Гърция и е било нужно време за да стигне това ниво, на което е в момента. България е от почти 2 години член на Европа и не се е променило нищо кой знае какво. Но дали ще е така след 25 години? Аз вярвам, че нещата ще изглеждат по много по-различен начин. До някаква степен и народът трябва да вземе участие в промяната, но фактът от породеното нежелание на българина да не гласува ме притеснява още повече, защото по този начин, той заявява че не иска промени и нещата остават по абсолютно същия начин. Догодина има избори, дали тогава ще е началото на промяната към добро за България? Можем само да таим надежда…