Алея на разочарованието…

Миналият четвъртък бях на мач. Мачът бе Левски – Жилина и за да отида до стадиона, трябваше да премина цяла София. Това едва ли има значение, защото до самото съоръжение има хиляди начини да стигнеш. В статията си преди мача написах, че футболистите са длъжни да победят, за да зарадват, иначе свотие повече от разочаровани фенове. Това обаче не се случи. Аз, както и още 17 000 зрители се драхме като животни в подкрепа на отбора. Без спирка! 90 минути! Отборът, обаче не показа, че му пука за феновете, които милеят толкова много за тях и загуби мача по един доста нелеп и недостоен начин. Тези футболисти показаха, че не заслужават да носят синята фланелка. Броят се на пръсти играчите, които показаха, че заслужават и спечелиха уважението на публиката. Тази бройка, обаче не е достатъчно да движи цял един отбор. Според мен в спорта единствените неща, които се искат са воля, дух, желание и преди всичко вяра. Това обаче не се показа от футболистите на Левски, които загубиха с 0-1 мача и отпаднаха заслужено, заради мърлявата си игра. Може би, ако футболистите на Левски се бяха класирали в групите на УЕФА щяха да бъдат опровергани, защото това беше най-малката утеха, която сините фенове искаха. Да, вярно, можеха да ни се паднат адски силни отбори срещу които да спечелим максимум 1-2 точки, но поне щяхме да отпаднем от някой гранд от Западна Европа, отколкото един жалък средняк от Източна Европа.

И всички те, изпълнени с вяра и надежда, милеейки за своя отбор, бяха попарени от разочарование:

Левски на прага на групите…

Днес е мачът на истината на любимият ми Левски. Сините разстърсвани от доста неубедителни резултати, слаба игра и треньорски рокади, ще трябва да направят мача на живота си като излязат днес на ст. “Георги Аспарухов” срещу словашкия Жилина. В първата среща Левски успя да постигне добър резултат – 1:1. След като някои единици бяха доста оплювани от публиката заради слабата си игра, днес е денят, в който трябва да покажат, че заслужават да носят фланелката на Левски! Да покажат, че имат сърце и желание за тази игра. Стадионът ще бъде пълен с хора, хора които ще таят надежда Левски да успее да се класира в групите на УЕФА. Нещо, което е на пръв поглед непосилно за останалите ни представители в УЕФА – Литекс и Черно Море, но понякога трябва да вярваме в чудеса.